Work hard for this.

Желанията са странно нещо. Искаш нещо трудно, вероятно, възможно или невъзможно, нереално, нещо в което се крие огромна доза късмет и което понякога не зависи от теб. Но са си просто желания. Понякога само тропаш с крак, за да ги получиш и напук не ги получаваш. Те са си желания. Не си вдигаш задника, за да ги превърнеш в цели. Целите, обаче, са друго нещо. Дали невъзможни или възможни, няма особено значение. Щом са цели, щом са записани на огледалото в банята с перманентен маркер и щом тропаш здраво с крак сам на себе си до толкова, че да потрошиш една-две плочки, значи ще станат възможни. В списъка с целите ли е значи е цел.

Та така. Много хора не правят разлика. Както и аз. Често. Сега тропам здраво сама на себе си и троша цялата баня, за да си взема листовките. И ще си ги взема! Цел ми е. Категорично.

Мисля си колко още други неща съм искала, но не съм постигнала. Явно не са били в списъка с целите или са били някъде към края на листа и по някаква причина той е изгорял. Дали от играта със запалката, манията ми по свещите или от страха ми от кибрит, кой знае? Важното е, че не съм ги искала достатъчно, иначе щях да съм по-внимателна с огъня. Но пък и за математиката тропах с крак, че ще мина годината. Я виж ти, в бележника пише „Добър”. „Добър” означава, че е добре, нали? В моя случай и специално за математика означава „Да живее скъсването на задните ми части от учене, упражнения, консултации и мотивация!”.

Извод: Свещите не изпълняват желания, спри да зяпаш за падащи звезди, да чакаш 11:11 всеки ден, да хвърляш монети в кладенци и да проверяваш билета от автобуса. Скъсай си „задните части” от работа, потроши си краката и плочките в банята от тропане и вписвай само важните неща в списъка с целите си, крий го под матрака и си го гледай в 3 сутринта с фенерче под юргана. Ще си вземеш листовките, ще си вземеш матурите, ще отслабнеш и ще се харесваш на снимки (или каквато и да е друга там твоя си цел) и ще се гордееш със себе си! Превърни желанието в цел и превърни целите си в реалност.