Доброволно е.

Това си е чисто и просто затвор по собствена воля. Доброволно казваш „Окови ме и ме тикни в изолатора”

Марк е получил доста добри доходи от „изобретението” си. След толкова много профили – непосещаеми, фалшиви, „звездички” на Варна, Бургас, София и околности, популярни личности и хора, за които на никого не му дреме, опити за проституция и подобни – честно, не знам как не само системата не се е сринала до сега, но и как все още има хора на планетата. Не говоря единствено за интригите, които се зараждат от някой сопнат коментар или съобщение или пък, че „долната к*чка” те е махнала от приятели (или не дай си боже ти е харесала заядливия статус написан за нея). Става въпрос за изолацията, до която те докарва уж социалната мрежа. Влизаш в кафене заради табелата „Безплатен wi-fi”. Е, аз пък искам да видя табела „Не, нямаме безплатен wi-fi. Говорете помежду си!” Е, аз пък, ще вляза там! Поставих си за цел, че поне една седмица ще се отърва от тази изолация.

Предишната вечер уведомих, че „напускам” за седмица и на когото му се наложи – има ми телефона или поне знае къде живея. Ще си проличи на кого му е наложително и дори на кого му пука как съм или какво правя. Изключих интернета и заспах. Сутринта се събудих отпочинала, бях спала 10 часа, за бога. Направих сутрешната си тренировка без наличието на кафе, мотаех се вкъщи, слушах музика. Никаква капчица желание да проверя какво става. Реших първата си листовка, на която получих „ДА”, гледах филми, които отдавна исках да гледам.

Днес сутринта ми се наложи да проверя от телефона abv пощата. Приложението за Facebook е настроено да ми цъкат известията, когато включа интернета. Докато натисках Х за да се скрият, през погледа ми мина името на момиче, с което никога не съм си писала, и думите „Ще се справиш! Успех!” Наистина ли? Наистина ли ми е нужен кураж и пожелание за успех, за да почувствам, че не съм робот с кървясали очи и нос залепен за монитора, който презарежда началната страница в очакване на нещо напълно безсмислено? Ами добре, щом е така – успех ми.

Този пост го пиша в началото на предизвикателството си. Ще докажа пред себе си, че не съм окована. Че не ми е нужен Facebook или безплатен wi-fi в „Кифличка”.

През тази седмица ще правя нещата, които искам или за които съм си мислела, че нямам време – вън от оковите. Ако ми хареса повече от очакваното – мой профил повече там няма да има.