Последен първи учебен ден. От гледната точка на ВЕЧЕ дванадесетокласничка, училището все още е гадната институция, която ми стъжнява живота. Да си го признаем, всички сме задрямвали понеделник сутрин в часа по химия или биология, а понякога направо ги проспиваме и двата. Училището не те учи как да си по социален, как да отгледаш детето си, не дай си боже то да е с недъг, как да се възстановиш от загуба на близък или най-малкото – да избиеш конкуренцията на работа, когато уменията съвпадат. Но нищо, поне знаеш как да намериш котангенс на втора два пъти алфа.
В момента любовните ми драми и семейните проблеми са на заден план, независимо как изглежда за околните. Университети и матури ми се мешат в съзнанието като кубче на рубик. Ей това нещо никога не съм можела да го подредя. Както и да е, ще гледам да не се излагам като за довиждане с трета гимназия и ще си подредя приоритетите. Пък нека, когато си имам сериозни проблеми поне да зная колко е алфа.
Daily shit 